Волна моя
докога ще
се мъчиш, сърце,
докога ще
се мяташ, птицо
обезкрилена
докога ще
се блъскаш в железните шишове
с пресъхнал
гръклян,
с източена
кръв,
забравена
песен,
пускам те,
птицо жестока,
впий човка
изпий ме
до корен
изпий ме
а после
най-волни
крила разпери
високо
литни и запей
изпей ме,
по целия
свят
ме извикай,
като се
върнеш
право при
него литни
на рамото –
пристан
косата му
разрови
с човчица лепнеща
от мойте
мелодии
с главичка го
погали
попей му
и пак
полети,
волна моя,
сиротнице
Няма коментари:
Публикуване на коментар