да те забравя … да се помилвам

да те забравя …

да се помилвам

да те забравя, вдъхновение,
да те забравя, Палачо любим...
да те забравя...
трептящата по рамото дъга,

горещото кафе в завивките разхвърляни,

кадастъра на белези и бенки и татуировки,
първия сутрешен лъч
човъркащ клепките
тежкомедни,

Палачо,
Аз

те сътворих –

и нежен,
и красив,
и благодумен,
и силен,
и безбрежен,

щедро-Мой
до безобразие перфектен,
от сълзи и камък,

усмивки и стон
възхита и кипнал възторг,

те ваях

ден и нощ,

Пигмалионе мой,
обаче
сърце

не ти дадох,

прости...