***

невинаги идваш с гръм и трясък,

понякога тихо и бяло валиш по цяла нощ,

а сутрин те вдишвам с първото кафе –

празнично-искрящо-бяла,

а пръстите ми замръзнали от липса

залепнали на горещата чаша

болят и те жадуват

и само за секунда ги пускам – розово-сгорещени

да претичат по снежните блокове,

да ти откраднат спящата усмивка