петък, 20 април 2012 г.

когато прегори...



още доизтляват корените
на  черното стърнище
на бившата нива ширнала се до небето чак
дето вчера едър клас бе вързала
дето вчера слънцето я галеше
вчера щедро я галеше
като свидно,
любимо
чедо
вчера ненаситно я любеше
вчера с наслада я къпеше
с топлина
тя днес е гола, черна и самотна,
свърталище на ветрове
и чака само зимата –
да я завие,
малко да поспи

Няма коментари:

Публикуване на коментар