Две слънца

Две слънца

Имам си момченце,

пъргаво като козленце

Много то обича

да лудува,

презглава да тича.

Имам и момиченце

Сладкопойно птиченце

Грациозна балерина

Ненагледна кокетина.

Аз съм най-богата на света -

Имам цели две слънца.

На баща ми

Порастваме

И няма вече обелен нос
и мъка от любов

А „първо” значи спомен,

насън или през сълзи

на раздяла с летата

хвърчилата,

с нашите деца

Порастваме

И няма безпричинен смях

И няма недомислен грях

А прах и страх и крах

в косите посребрели

в очите избледнели,

невярващи, зад

строги очила

Порастваме

всеки на своя кръст

собствен на ръст

и го мъкнем и ни тегли

и ни свлича и въздига

до звездите и отвъд,

докато стане пръст

докато станем пръст.