Порастваме
И няма вече обелен нос
и мъка от любов
и мъка от любов
А „първо” значи спомен,
насън или през сълзи
на раздяла с летата
хвърчилата,
с нашите деца
Порастваме
И няма безпричинен смях
И няма недомислен грях
А прах и страх и крах
в косите посребрели
в очите избледнели,
невярващи, зад
строги очила
Порастваме
всеки на своя кръст
собствен на ръст
и го мъкнем и ни
тегли
и ни свлича и въздига
до звездите и отвъд,
докато
стане пръст
докато станем пръст.
Много е силно като изказ,но е малко тъжно...можеше и малко оптимизъм да има все пак:)но определено ми харесва!
ОтговорИзтриванеАми и аз обичам оптимизма, но музата не пита, така пожела тоя път :)
ОтговорИзтриванедойде ми идея и за музикално оформление:)но трябва да се пипне леко за да влезе в тактовете:)
ИзтриванеСупер, много ще се радвам да чуя музика върху тоя текст, направо се вдъхнових от тая идея!
ОтговорИзтриване