Пръстенче любов

На Влади и Донна

ще дойде ден и аз ще се сбогувам

със слънцето, увиснало като домат,

до пръсване назрял в градината огряна,

с ленивите недели с дъх на палачинки

и по пижами с мармаладени трапчинки,

с цъфтящите ябълки гиздави булки,

и с пощурелите летни светулки

ще дойде ден и аз ще се сбогувам

имането си цяло ще раздам –

мечтите, и надеждите, и песните, и книгите,

ще се обеля до душа – до зрънце вяра,

до глътчица надежда, до пръстенче любов –

за двете ми деца да ги оставя

ще дойде ден.